Тихо, леко под завивки дебели
несравними с царските дворци
трепнат плахо две очички бели,
обляти в сутрешни лъчи.
Там, там нейде в тишината
звук беззвучен - ясна глухота
грозно грачеща се впи в душата,
хищната резачка за дърва.
Всеки зъб е тон мажорен,
реже, трака и ръмжи,
впива се в дървото неуморен,
горко на този, дето спи. ...