13.10.2013 г., 20:57

Резачка

731 0 0

Тихо, леко под завивки дебели
несравними с царските дворци
трепнат плахо две очички бели,
обляти в сутрешни лъчи.

 

Там, там нейде в тишината
звук беззвучен - ясна глухота
грозно грачеща се впи в душата,
хищната резачка за дърва.

 

Всеки зъб е тон мажорен,

реже, трака и ръмжи,
впива се в дървото неуморен,
горко на този, дето спи.

 

Златно Слънце вече се издига,
всеки гледа да е първенец,
времето лети и никога не стига
да довършим ний житейския венец.

 

Настане вечер, месечина изгрее,
изморени от игра с лъчите,
небето отново песен пее,
нежно приспива очите.

 

И там тихо, нейде в спокойния мрак,
лъчи се преплитат - събуждат се пак
и грозно грачещ се впива в душата
първият звук на резачка зъбата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...