6 мар. 2006 г., 12:16

Резигнация 

  Поэзия
1147 0 11

И нищо, че ще ме боли.
До гроба чак ще ми се връща.
Платено - пито! Без кавги.
И без излишни пазарлъци.
И без излишна доза срам...
Удавен в хорската обида,
домът отдавна не е храм.
Така че можеш да си идеш.
И нищо, че ще завали.
Отдавна ми е отболяло
да бъда в хорските очи,
разкъсващи плътта до бяло.
И нищо, че градът е ням,
и каменен, и неразбиращ...
Аз винаги ще бъда там,
където и да се намирам.
И нищо, че Христос мълчи.
Ще продължавам да се моля...

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??