6.03.2006 г., 12:16

Резигнация

1.4K 0 11

И нищо, че ще ме боли.
До гроба чак ще ми се връща.
Платено - пито! Без кавги.
И без излишни пазарлъци.
И без излишна доза срам...
Удавен в хорската обида,
домът отдавна не е храм.
Така че можеш да си идеш.
И нищо, че ще завали.
Отдавна ми е отболяло
да бъда в хорските очи,
разкъсващи плътта до бяло.
И нищо, че градът е ням,
и каменен, и неразбиращ...
Аз винаги ще бъда там,
където и да се намирам.
И нищо, че Христос мълчи.
Ще продължавам да се моля...

Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...