6.03.2006 г., 12:16 ч.

Резигнация 

  Поезия
1154 0 11

И нищо, че ще ме боли.
До гроба чак ще ми се връща.
Платено - пито! Без кавги.
И без излишни пазарлъци.
И без излишна доза срам...
Удавен в хорската обида,
домът отдавна не е храм.
Така че можеш да си идеш.
И нищо, че ще завали.
Отдавна ми е отболяло
да бъда в хорските очи,
разкъсващи плътта до бяло.
И нищо, че градът е ням,
и каменен, и неразбиращ...
Аз винаги ще бъда там,
където и да се намирам.
И нищо, че Христос мълчи.
Ще продължавам да се моля...

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??