4 июн. 2025 г., 17:53

Резил

282 0 2

Оф, резилиада, резилиада!

Напоследък кът са уризиля

тъй са чувствам млада.

Ко ли пак ши ми ричети -

цъфна туй бабе кът цвети.

Ам чи чанта стара,

одих вчера на пазара,

щото дедото ми речи

боди да си турям вечи.

Въх и силиконови чурапси

да събудим дремкащите страсти.

Тъй разходих са по двору,

той пителу рипна на стобору,

а доматите горките

фърлиха се у тревите.

Дума ми кумшията Мумчил -

Бабче къф бе тоз ризил?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Патриция, че прочетохте! Рядко пъти пиша такива неща, но имаше в един сайт едни закачки и темата беше "Резил", та реших да се пробвам.
  • Стара чанта, ама лачена и с нови дръжки.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...