С въдица в ръката
бродех край реката.
Бродих, пладне стана –
рибка не се хвана!
И тогаз си казах:
с въдица не може,
значи трябва нещо
друго да приложа!
Седнах и изплетох
мрежа от куплети
и във нея сложих
лампичка да свети.
И пред нея сложих
една моя книжка,
и към нея тръгна
рибешка верижка!
Сомчета, шаранки,
кленчета, скобар –
всички те обичат
да четат Ангар!
Мрянка и кротушка,
щука и пъстърва –
всяка се притиска,
да пристигне първа.
Аз си взех за вкъщи
мрянка-поетеса;
тя с талант и с хубост
страшно ми хареса!
Имаше и щука –
също поетеса:
тя по хубост, вярно,
също ми хареса,
ала с остри зЪби –
да те хване страх!
Без да се замислям,
мрянката избрах!
Който кротка мрянка
за съпруга вземе,
той блажен ще бъде
през всичкото време.
Който хищна риба
за съпруга вземе,
него ще го ръфат
докато живее!
© Ангел Чортов Все права защищены