30 сент. 2014 г., 20:46

Риболов

1.2K 0 10
     




Дали защото рядко влизам в църква
и то като турист умрял от скука,
но Оня горе никак не ме кльопа
и ми погажда номера при всеки случай.

Няма да забравя как напролет,
за рибка бях отишъл на реката
и както времето бе топло и спокойно,
за миг подухна и трясна ми вратата.

Ключòвете все още бяха на таблото,
а за се бях събул по долни гащи
и както ми белееше дупето,
дочух далечен кикот от небето.

Е, мамка му, това се казва номер,
на седем километра има село,
направих си пола от горска шума
и на дълъг път потеглих смело.

Във селото навлязох на прибежки,
дупето си прикривах с рядък клон,
но кой ме видеше, побягваше веднага,
едва, едва намерих телефон.

От тук нататък, мога да прескоча,
с резервен ключ във къщи се прибрах,
но щом за риболов отворим дума,
тайфата попикава се от смях.

 

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2010/07/09/po-istinski-sluchai.574664

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Куш Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Ана и Таня. Много обичам смешките, но като стихове те стоят много несериозно и въпреки това са ми слабост.
  • Усмивка и от мен.
    За първи път влизам май на страницата ви, но ми харесесвааа!
  • Ох, Ади, имах един период, само такива неща ми се случваха и все ми се струваше, че чувам някой да се подсмихва. :D
  • Ох, заливам се от смях Представих си те с пола от горска шума Много те бива в хумореските!
  • Надежда, много смешни неща ми се случват, ама като не съм поет не смея много, много да ги пускам тук. Много се радвам, че съм те разсмял, защото това ми е едничката цел.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...