Дали защото рядко влизам в църква
и то като турист умрял от скука,
но Оня горе никак не ме кльопа
и ми погажда номера при всеки случай.
Няма да забравя как напролет,
за рибка бях отишъл на реката
и както времето бе топло и спокойно,
за миг подухна и трясна ми вратата.
Ключòвете все още бяха на таблото,
а за се бях събул по долни гащи
и както ми белееше дупето,
дочух далечен кикот от небето.
Е, мамка му, това се казва номер,
на седем километра има село,
направих си пола от горска шума
и на дълъг път потеглих смело.
Във селото навлязох на прибежки,
дупето си прикривах с рядък клон,
но кой ме видеше, побягваше веднага,
едва, едва намерих телефон.
От тук нататък, мога да прескоча,
с резервен ключ във къщи се прибрах,
но щом за риболов отворим дума,
тайфата попикава се от смях.
http://kushel.blog.bg/drugi/2010/07/09/po-istinski-sluchai.574664
© Куш Всички права запазени