30.09.2014 г., 20:46

Риболов

1.2K 0 10
     




Дали защото рядко влизам в църква
и то като турист умрял от скука,
но Оня горе никак не ме кльопа
и ми погажда номера при всеки случай.

Няма да забравя как напролет,
за рибка бях отишъл на реката
и както времето бе топло и спокойно,
за миг подухна и трясна ми вратата.

Ключòвете все още бяха на таблото,
а за се бях събул по долни гащи
и както ми белееше дупето,
дочух далечен кикот от небето.

Е, мамка му, това се казва номер,
на седем километра има село,
направих си пола от горска шума
и на дълъг път потеглих смело.

Във селото навлязох на прибежки,
дупето си прикривах с рядък клон,
но кой ме видеше, побягваше веднага,
едва, едва намерих телефон.

От тук нататък, мога да прескоча,
с резервен ключ във къщи се прибрах,
но щом за риболов отворим дума,
тайфата попикава се от смях.

 

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2010/07/09/po-istinski-sluchai.574664

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Ана и Таня. Много обичам смешките, но като стихове те стоят много несериозно и въпреки това са ми слабост.
  • Усмивка и от мен.
    За първи път влизам май на страницата ви, но ми харесесвааа!
  • Ох, Ади, имах един период, само такива неща ми се случваха и все ми се струваше, че чувам някой да се подсмихва. :D
  • Ох, заливам се от смях Представих си те с пола от горска шума Много те бива в хумореските!
  • Надежда, много смешни неща ми се случват, ама като не съм поет не смея много, много да ги пускам тук. Много се радвам, че съм те разсмял, защото това ми е едничката цел.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...