4 июл. 2018 г., 02:20

Рими несподелени

344 0 0

РИМИ НЕСПОДЕЛЕНИ

 

Тъмнината слива шарките на света до непрогледност.
Включвам, изострени до предела, сетивата си на макс.
То е магия, радост, болка и обич, то е неизбежност
на духовното горене, сърдечния пламък, пареща власт.

 

Тъмнината няма хоризонти, предели в безкрайността.
Сливат се минали спомени със светли надежди за бъдност.
Свиват се до точка на взривяване, докосната от любовта.
Пребъдват жадно в рими несподелени, цветна окръжност.

 

Поникват цветята божествени, птици над тях вият глас,
вълните целуват брега и се връщат, от луната понесени,
сезони се нижат в скръб и радост, годините поемат власт.
Разпуква се зората с видения, от тъмнината отнесени.

 

03 07 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...