4.07.2018 г., 2:20

Рими несподелени

339 0 0

РИМИ НЕСПОДЕЛЕНИ

 

Тъмнината слива шарките на света до непрогледност.
Включвам, изострени до предела, сетивата си на макс.
То е магия, радост, болка и обич, то е неизбежност
на духовното горене, сърдечния пламък, пареща власт.

 

Тъмнината няма хоризонти, предели в безкрайността.
Сливат се минали спомени със светли надежди за бъдност.
Свиват се до точка на взривяване, докосната от любовта.
Пребъдват жадно в рими несподелени, цветна окръжност.

 

Поникват цветята божествени, птици над тях вият глас,
вълните целуват брега и се връщат, от луната понесени,
сезони се нижат в скръб и радост, годините поемат власт.
Разпуква се зората с видения, от тъмнината отнесени.

 

03 07 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....