Римо-ветеранска
637
0
0
Като пет пари в кесия.
Безгрижно, ката ден.
Нямам заем, също вересии.
Чувствам се блажен.
Пряко силите света и другите да прекроявам.
Да уча който и да е на нещо.
Насила себе си да укорявам.
Да трябва да бъда безгрешен.
Пряко волята да бъда железен.
Да се губя да бъда в крак с времето.
Да стискам меча на хълбока,
и крака - винаги сврян в стремето.
Стига ми вятъра разнасящ мечтите.
На толкова, толкова хора…
Тихият лъч на утрото.
Шума на вълните.
И вечерната сладка умора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
