Като пет пари в кесия.

Безгрижно, ката ден.

Нямам заем, също вересии.

Чувствам се блажен.

Пряко силите света и другите да прекроявам.

Да уча който и да е на нещо.

Насила себе си да укорявам.

Да  трябва  да бъда безгрешен.

Пряко волята да бъда железен.

Да се губя да бъда в крак с времето.

Да стискам меча на хълбока,

и крака  - винаги сврян в стремето.

Стига ми вятъра разнасящ мечтите.

На толкова, толкова хора…

Тихият лъч на утрото.

Шума на вълните.

И вечерната сладка умора.