Римувани пътеки
Тези стъпки пред мен - ту избързват и хуквам да стигна,
ту усещам в гърба и уплашено търся посока.
Светофарът обърква зелено с червено, премигва
и се лута шеснайсет-годишен в самотност жестока.
И море до колене е всичко, което ме чака,
и водата е топла, но хлъзгаво камъче крие.
А на дъното дебне страхът на детето от мрака,
за да може коктейла от воля и хъс да изпие.
Но когато позная лицето на моя приятел,
а мечти конвоират в зелено пътеката наша,
благодарен ще бъда на оня небесен Създател,
че отпивам надежда от облак със форма на чаша.
И че стъпките мои до нечии други рисуват
на безстрашната младост лице като изгрев лъчисто,
а спокойния ритъм в сърцето до мене римуват
с всеотдайни и верни криле на приятелство чисто.
24.10.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
