27 дек. 2011 г., 11:45

Рискът да си добър човек в изпълнен със омраза век

1K 1 5

Рискът да си добър човек

в изпълнен със омраза век

 

Добрите момчета отивали в Рая,

а лошите, казват, където си искат!

Добрите добро ги очаквало в края,

но трябва ли зъби до него да стискат?

 

Добрият не може молба да отказва,

без корист помага, не търси облага,

за лошия цел е такъв да погазва

и в своето рало задълго да впряга.

 

Добрият не знае какво е обида,

сърцето му лошия даже обича,

а с пика последният, в дива корида,

след него, кръвчица да пусне му, тича.

 

Малцина ценят и разбират добряка,

душата му  ̶  близък дори ще ограби,

че днешният свят, възвишил Единака,

намира добрите за болни и слаби.

 

Какво получават насреща добрите?

До гроб доброта безрезервно раздават,

но ето: безжално ги мачкат едните,

а другите  ̶  цял живот тях съжаляват!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави, приятелю! Този стих ми е непознат. Изчетох го с огромно удоволствие! Доставяш наслада с лекотата, с която пишеш, а пък е и толкова вярно... (за съжаление).
  • Много истинско!Поздрав!
  • Ако няма черно, не бихме познали бялото... Някога, близо или далеч във Времето, всеки стига до бялото.
    Поздрав, Марин!
  • Няма ненаказано добро!Поздрава за чудесния стих!Честита Коледа
  • Много хубаво Поздрав, откровен стих и толкова реален, напълно си прав!

    "че днешният свят, възвишил Единака,
    намира добрите за болни и слаби."

    Харесах

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...