tsofa (Марин Цанков)
210 396
27 dic 2011, 11:45

Рискът да си добър човек в изпълнен със омраза век 

  Poesía » Civil
805 1 5

Рискът да си добър човек

в изпълнен със омраза век

 

Добрите момчета отивали в Рая,

а лошите, казват, където си искат!

Добрите добро ги очаквало в края,

но трябва ли зъби до него да стискат?

 

Добрият не може молба да отказва,

без корист помага, не търси облага,

за лошия цел е такъв да погазва

и в своето рало задълго да впряга.

 

Добрият не знае какво е обида,

сърцето му лошия даже обича,

а с пика последният, в дива корида,

след него, кръвчица да пусне му, тича.

 

Малцина ценят и разбират добряка,

душата му  ̶  близък дори ще ограби,

че днешният свят, възвишил Единака,

намира добрите за болни и слаби.

 

Какво получават насреща добрите?

До гроб доброта безрезервно раздават,

но ето: безжално ги мачкат едните,

а другите  ̶  цял живот тях съжаляват!

 

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави, приятелю! Този стих ми е непознат. Изчетох го с огромно удоволствие! Доставяш наслада с лекотата, с която пишеш, а пък е и толкова вярно... (за съжаление).
  • Много истинско!Поздрав!
  • Ако няма черно, не бихме познали бялото... Някога, близо или далеч във Времето, всеки стига до бялото.
    Поздрав, Марин!
  • Няма ненаказано добро!Поздрава за чудесния стих!Честита Коледа
  • Много хубаво Поздрав, откровен стих и толкова реален, напълно си прав!

    "че днешният свят, възвишил Единака,
    намира добрите за болни и слаби."

    Харесах
Propuestas
: ??:??