27.12.2011 г., 11:45

Рискът да си добър човек в изпълнен със омраза век

998 1 5

Рискът да си добър човек

в изпълнен със омраза век

 

Добрите момчета отивали в Рая,

а лошите, казват, където си искат!

Добрите добро ги очаквало в края,

но трябва ли зъби до него да стискат?

 

Добрият не може молба да отказва,

без корист помага, не търси облага,

за лошия цел е такъв да погазва

и в своето рало задълго да впряга.

 

Добрият не знае какво е обида,

сърцето му лошия даже обича,

а с пика последният, в дива корида,

след него, кръвчица да пусне му, тича.

 

Малцина ценят и разбират добряка,

душата му  ̶  близък дори ще ограби,

че днешният свят, възвишил Единака,

намира добрите за болни и слаби.

 

Какво получават насреща добрите?

До гроб доброта безрезервно раздават,

но ето: безжално ги мачкат едните,

а другите  ̶  цял живот тях съжаляват!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, приятелю! Този стих ми е непознат. Изчетох го с огромно удоволствие! Доставяш наслада с лекотата, с която пишеш, а пък е и толкова вярно... (за съжаление).
  • Много истинско!Поздрав!
  • Ако няма черно, не бихме познали бялото... Някога, близо или далеч във Времето, всеки стига до бялото.
    Поздрав, Марин!
  • Няма ненаказано добро!Поздрава за чудесния стих!Честита Коледа
  • Много хубаво Поздрав, откровен стих и толкова реален, напълно си прав!

    "че днешният свят, възвишил Единака,
    намира добрите за болни и слаби."

    Харесах

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...