Рискът да си добър човек
в изпълнен със омраза век
Добрите момчета отивали в Рая,
а лошите, казват, където си искат!
Добрите добро ги очаквало в края,
но трябва ли зъби до него да стискат?
Добрият не може молба да отказва,
без корист помага, не търси облага,
за лошия цел е такъв да погазва
и в своето рало задълго да впряга.
Добрият не знае какво е обида,
сърцето му лошия даже обича,
а с пика последният, в дива корида,
след него, кръвчица да пусне му, тича.
Малцина ценят и разбират добряка,
душата му ̶ близък дори ще ограби,
че днешният свят, възвишил Единака,
намира добрите за болни и слаби.
Какво получават насреща добрите?
До гроб доброта безрезервно раздават,
но ето: безжално ги мачкат едните,
а другите ̶ цял живот тях съжаляват!
© Марин Цанков Всички права запазени