1 нояб. 2008 г., 16:41

Рисунка

1.1K 0 1

Греховна нощ,
светят диаманти.
Рози насъбрани в нежен кош
и страст, която се разпали.

 

Тялото ми се разлива
и тежестта му пада върху твоите ръце.
Горещина те облива
и усещаш, че е живо твоето сърце.

 

Розите ухаят
ароматно по нашите тела.
Тази вечер звездите ще ми покажат
какво е чувството да си истинска жена.

 

Пречупваш моята снага,
движиш я и я целуваш.
Нощ се спуска над града,
а ти Мадоната във мен рисуваш!

 

Правиш ме богиня,
която има сила да те качи на върха.
Ставам огнена, чувствена, неспирна,
че чак звездите рисуват ни сърца.

 

С един жест те издигам,
с друг те свалям на земята.
Обещавам - няма и да спирам
да ти бъда муза непозната.

 

Ти си моят Пикасо,
аз пък - твоето платно.
Посвети ми нещо крехко, но изящно!
Нека бъда твоята Мерилин Монро!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...