1.11.2008 г., 16:41

Рисунка

1.1K 0 1

Греховна нощ,
светят диаманти.
Рози насъбрани в нежен кош
и страст, която се разпали.

 

Тялото ми се разлива
и тежестта му пада върху твоите ръце.
Горещина те облива
и усещаш, че е живо твоето сърце.

 

Розите ухаят
ароматно по нашите тела.
Тази вечер звездите ще ми покажат
какво е чувството да си истинска жена.

 

Пречупваш моята снага,
движиш я и я целуваш.
Нощ се спуска над града,
а ти Мадоната във мен рисуваш!

 

Правиш ме богиня,
която има сила да те качи на върха.
Ставам огнена, чувствена, неспирна,
че чак звездите рисуват ни сърца.

 

С един жест те издигам,
с друг те свалям на земята.
Обещавам - няма и да спирам
да ти бъда муза непозната.

 

Ти си моят Пикасо,
аз пък - твоето платно.
Посвети ми нещо крехко, но изящно!
Нека бъда твоята Мерилин Монро!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...