20 окт. 2011 г., 16:55

Рисувам цветя

898 0 0

Седя на голата маса

и гледам белия лист.

Как да обясня на света,

че вече не съм оптимист?

 

Чува се в далечината

глуха музика без глас.

Седя сама в тъмнината -

над мен тя взела е власт.

 

В ъгъла мярка се сянка,

бавно прокрадва се към мен.

Приближава се с мрачна осанка,

предвещава последния ден.

 

Носи в ръката си пламък,

в яркожълто трепти.

С поглед студен - като камък,

гледа ме и душата ми руши.

 

Слънцето бавно изгрява,

разстила то златни лъчи.

Споменът лош избледнява,

но страх още сърцето таи.

 

И седя пак на празната маса,

взирам се в белия лист.

И рисувам цветя с надежда една - 

да бъда пак оптимист.

 

20/10/2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Видолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...