20.10.2011 г., 16:55

Рисувам цветя

892 0 0

Седя на голата маса

и гледам белия лист.

Как да обясня на света,

че вече не съм оптимист?

 

Чува се в далечината

глуха музика без глас.

Седя сама в тъмнината -

над мен тя взела е власт.

 

В ъгъла мярка се сянка,

бавно прокрадва се към мен.

Приближава се с мрачна осанка,

предвещава последния ден.

 

Носи в ръката си пламък,

в яркожълто трепти.

С поглед студен - като камък,

гледа ме и душата ми руши.

 

Слънцето бавно изгрява,

разстила то златни лъчи.

Споменът лош избледнява,

но страх още сърцето таи.

 

И седя пак на празната маса,

взирам се в белия лист.

И рисувам цветя с надежда една - 

да бъда пак оптимист.

 

20/10/2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Видолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...