Рисувам къщичка с комин
РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! –
да хлътнем из росистата лъка, мъглата щом над нея се разхвърли,
или за теб – на бързата река, да хващам бели мренки и пъстърви,
щом в зимата фъртуна зафучи, да те прегърна – и да те целуна,
да гледам как във твоите очи потъва с топло пламъче горуна,
и в дворчето с алое и жасмин и аз не съм до теб така бездомен –
светът е топла къщичка с комин, която нарисувах ти за спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
