27 мар. 2007 г., 09:56
Рисуваш с устни
Рисуваш с устни по моето тяло.
Докосваш ме и всичко е бяло.
Прокарвам нокти по твоя гръб,
а ти отпускаш глава на моята гръд.
Тишината единствено ни гледа,
а любовта се превръща в химера.
Обичам да спя сгушена до теб.
Искам да свършва така всеки мой ден.
Искам да ме милваш с тези прекрасни очи.
Не бих понесла да видя в тях сълзи.
Ще полудея, ако не ме галиш с двете си ръце.
Ето, вземи сърцето ми и го разгледай добре.
Животът понякога е неумолимо жесток.
Но ако съм с теб, бих понесла всеки житейски урок.
Докосваш ме и всичко е бяло.
Прокарвам нокти по твоя гръб,
а ти отпускаш глава на моята гръд.
Тишината единствено ни гледа,
а любовта се превръща в химера.
Обичам да спя сгушена до теб.
Искам да свършва така всеки мой ден.
Искам да ме милваш с тези прекрасни очи.
Не бих понесла да видя в тях сълзи.
Ще полудея, ако не ме галиш с двете си ръце.
Ето, вземи сърцето ми и го разгледай добре.
Животът понякога е неумолимо жесток.
Но ако съм с теб, бих понесла всеки житейски урок.
© Ванина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мерси!
-
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
