27.03.2007 г., 9:56 ч.
Рисуваш с устни
Рисуваш с устни по моето тяло.
Докосваш ме и всичко е бяло.
Прокарвам нокти по твоя гръб,
а ти отпускаш глава на моята гръд.
Тишината единствено ни гледа,
а любовта се превръща в химера.
Обичам да спя сгушена до теб.
Искам да свършва така всеки мой ден.
Искам да ме милваш с тези прекрасни очи.
Не бих понесла да видя в тях сълзи.
Ще полудея, ако не ме галиш с двете си ръце.
Ето, вземи сърцето ми и го разгледай добре.
Животът понякога е неумолимо жесток.
Но ако съм с теб, бих понесла всеки житейски урок.
Докосваш ме и всичко е бяло.
Прокарвам нокти по твоя гръб,
а ти отпускаш глава на моята гръд.
Тишината единствено ни гледа,
а любовта се превръща в химера.
Обичам да спя сгушена до теб.
Искам да свършва така всеки мой ден.
Искам да ме милваш с тези прекрасни очи.
Не бих понесла да видя в тях сълзи.
Ще полудея, ако не ме галиш с двете си ръце.
Ето, вземи сърцето ми и го разгледай добре.
Животът понякога е неумолимо жесток.
Но ако съм с теб, бих понесла всеки житейски урок.
© Ванина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мерси!
-
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
