Финалът е ясен - кристално -
мълчалива цигара вместо сбогуване,
после пътища - диаметрални
и къси пресечки в случайно сънуване,
нови любови и нови раздели,
неясни бодежи - там вляво,
дъжд за пречистване, но поотделно
и стиснати зъби - до кръв, до премала,
шумни приятелства, разкадровани нощи
от безсъние нагло, хронично,
отново болката вляво, но моля за още -
клин, клина избива, някак логично е... ...