Във черно прозорците се бяха спотаили.
Във черен цвят вратата бе и тя.
И всичко в тишина и страх увеличили,
болката в събралата се у дома тълпа.
Във стаята все глъхне тишината,
гласът и отеква в кръвожаден вой.
И пронизва до дъно сърцето и душата,
като гръм отекващ след порой.
Часовник на стената сам отмерва,
времето на тази тишина.
А тя във счупеното на парчета огледало,
посреща стара гостенка - смъртта. ...