Робство

8 дек. 2014 г., 17:29

Поэзия » Любовная

370 0 3

Стопяван от жега, за тебе студувам.

Във нощите дълги, за тебе будувам.

Удавен във мъка, за тебе жадувам.

Нахранен с надежда, за тебе гладувам.

В душата ми тиха и вятърът вее.

В зелена палитра листото й зрее.

В сърцето ми нежно любов ще се лее.

И в тъмното вечер свещта ще светлее.

Уж думи нахвърлям, а рими редувам.

Във късните нощи със теб се лекувам

и искам-не искам по теб боледувам.

Пред прага телесен душата събувам.

С любов, като тебе, не се и сбогувам.

Със нрав непокорен, а цял ти робувам.

voda (Елица Ангелова)

2014-12-08T22:47:13+02:00

Любовта - като сладко робство...
Празнично светло да ти е, апостоле!
bonkagenova (Бонка Василева)

2014-12-08T20:27:46+02:00

Във късните нощи със теб се лекувам....и нежно,и страстно,кръвта във вените пулсира!Поздрав за омайния лек,весели празници!
stoyna (Стойна Димова)

2014-12-08T19:21:03+02:00

Поредното хванато на готово стихотворение. Познато ми е това
състояние. Който може го може!Поздрав за творбата ти и за теб и семейството ти весели Коледни и Новогодишни празници!
Да сте живи, здрави и щастливи! Спокойна вечер!