8.12.2014 г., 17:29 ч.
Робство
Стопяван от жега, за тебе студувам.
Във нощите дълги, за тебе будувам.
Удавен във мъка, за тебе жадувам.
Нахранен с надежда, за тебе гладувам.
В душата ми тиха и вятърът вее.
В зелена палитра листото й зрее.
В сърцето ми нежно любов ще се лее.
И в тъмното вечер свещта ще светлее.
Уж думи нахвърлям, а рими редувам.
Във късните нощи със теб се лекувам
и искам-не искам по теб боледувам.
Пред прага телесен душата събувам.
С любов, като тебе, не се и сбогувам.
Със нрав непокорен, а цял ти робувам.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Във късните нощи със теб се лекувам....и нежно,и страстно,кръвта във вените пулсира!Поздрав за омайния лек,весели празници!
-
Поредното хванато на готово стихотворение. Познато ми е това
състояние. Който може го може!Поздрав за творбата ти и за теб и семейството ти весели Коледни и Новогодишни празници!
Да сте живи, здрави и щастливи! Спокойна вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Празнично светло да ти е, апостоле!