Dec 8, 2014, 5:29 PM
Робство
Стопяван от жега, за тебе студувам.
Във нощите дълги, за тебе будувам.
Удавен във мъка, за тебе жадувам.
Нахранен с надежда, за тебе гладувам.
В душата ми тиха и вятърът вее.
В зелена палитра листото й зрее.
В сърцето ми нежно любов ще се лее.
И в тъмното вечер свещта ще светлее.
Уж думи нахвърлям, а рими редувам.
Във късните нощи със теб се лекувам
и искам-не искам по теб боледувам.
Пред прага телесен душата събувам.
С любов, като тебе, не се и сбогувам.
Със нрав непокорен, а цял ти робувам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Във късните нощи със теб се лекувам....и нежно,и страстно,кръвта във вените пулсира!Поздрав за омайния лек,весели празници!
-
Поредното хванато на готово стихотворение. Познато ми е това
състояние. Който може го може!Поздрав за творбата ти и за теб и семейството ти весели Коледни и Новогодишни празници!
Да сте живи, здрави и щастливи! Спокойна вечер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Празнично светло да ти е, апостоле!