Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4113
30 июл. 2024 г., 23:34

Роден дом 

  Поэзия » Оды и поэмы
231 10 17

С осанка прилична в предишни години,

когато бях малко невръстно дете,

стоеше усмихнат сред цветни градини,

бе горд, че детето ти вече чете.

 

Не беше ми лесно от дом да се дèля,

бях в себе си скътал заветни мечти,

отидох да уча по Божа повеля,

и с тебе се, Доме, отрано простих.

 

Днес ти си самотен, стърчиш изоставен,

о, мили мой, Доме, о, Доме, свещен,

от родни порасли дечица забравен,

от дългите бдения си уморен...

 

Сега съм спрял, Доме, сред твоите двори,

навсякъде пустош – навява печал,

как тъжно без хора е ... Празни обори ...

и твоята тежка съдба съм прозрял.

 

Изучих ... и щастие дирех в парите,

след работа – нощем ме ребуси чакат,

но залудо, Доме, творях в младините,

в безсънните нощи – самотен сред мрака.

 

Ех, Доме, мой Доме, любим ненагледен,

ти болката сбрал от деца и предците,

осъждаш ме гневно, чрез погледа леден...

Не мога да върна на времето дните.

 

През детството мое, тук радост кипеше,

смехът непринуден, закачки в игрите,

а устрема детски летеше, летеше...

но вятър повя и отвя ми ги дните.

 

                (откъс)

 

30 декември 2001, 11:30 часът

27 юли 2024, 17:45 часът

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Райна, за прочита на откъса от поемата "Роден дом"! Благодаря, че го постови в "любими"! Спокойна вечер!
  • Благодаря ти ,Дочке, за посещението на моята страница! Радвам се, че "Роден дом" ти е харесал и че го добави в "любими"! Хубав, слънчев октомврийски ден ти желая!
  • Мивочка, благодаря за прочувствения коментар и за в "любими".Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Натъжи ме, Иван и докосна душата ми. Толкова болезнено става след нас. За съжаление само спомените ще тропат в съня ни, за да ни връщат в бащината къща!
  • Мария, от все сърце ти благодаря за коментара и подкрепата. Радвам се, че те е докоснала поемата. Желая ти здраве и творчески успехи.
    АНАЛИЗ: Благодаря на всички, които до този момент прочетоха откъса от поемата.Специални благодарности на коментиралите и тези, които ме подкрепиха с оценките си и тези, които я припознаха в "любими". Благодаря за тяхната чувствителна душа и сърце. Бог да ви благослови всички приятели! Бъдете здрави!
  • Браво! Стихът е откровен разговор със себе си! Добре подреден и разбирам до болка.
  • Сърдечно ти благодаря за коментара, Красимира! Радвам се, че си почувствала замисъла на поемата. и че те е докоснала. Благодаря за звездичката! Хубав ден и творчески успехи ти желая!
  • "осъждаш ме гневно, чрез погледа леден...
    Не мога да върна на времето дните." - винаги ме е възхищавала твоята искреност, по особен начин докосваш в себе си болезнени струни... резултатът от миналото е отпечатък в бъдещето; Хубав ти е стиха, Иване!
  • Хубаво е!
  • Благодаря за посещението, Вики! Радвам се да те видя на моята скромна страница. Имам от Байрон "Дон Жуан" и биографичния роман за него от Андре Мороа, но не ми остана време до сега да ги прочета. За съжаление не съм чел произведението за което споменаваш. Всичко добро ти желая!
  • Хубаво! Малко ми напомня "На един дъб в Нюстед" на Байрон, макар че е съвсем различно произведение.
  • От все сърце и душа ви благодаря на всеки един от вас –Георги, Владимир Велев, Стойчо, Антоанета, Пепи – за трогателните и прочувствени коментари. Благодаря за добавилите в любими. Има моменти в живота, когато човек се връща в миналото, през погледа на днешния ден, за да оцени какво е пропуснал. Носталгия по невъзвратимото детство,
    Хубав ден на всички.
  • Красив стих, както винаги! Пее, макар и тъжно. А не трябва! Миналото не трябва да ни натъжа, а да се усмихваме на хубавите моменти. Защото домът е там, където е сърцето. И ако и самотен го чувстваш и сега като дома ти, душата ти е неспокойна и търсиш отговори. Недей...
  • Правдива картинка и силни чувства и емоции!
    Поздравления, Иван!
  • Доста дълго време си изстадал тази раздяла с родното място...
    А може би, носталгията е още;и е оцеляла,като миг от щастие!
    Поздравления,Иванъ!🙏
  • Как да добавя в Любими стихотворение, което ме хваща за гърлото и не ми позволява да преглъщам?!
  • Съдба вече нормална за България.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??