С осанка прилична в предишни години,
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля,
бях в себе си скътал заветни мечти,
отидох да уча по Божа повеля,
и с тебе се, Доме, отрано простих.
Днес ти си самотен, стърчиш изоставен,
о, мили мой, Доме, о, Доме, свещен,
от родни порасли дечица забравен,
от дългите бдения си уморен... ...