oktalz (Златко Станоев)
30

27 янв. 2011 г., 00:53

Роден край

Поэзия » Любовная

1.8K 0 1

Красиви детски спомени в мен живеят,

за къща родна, сгушена до три тополи,

за тучни ливади - там щурчета пеят

и поля безкрайни със жита наболи.

Безгрижно детство, все към тебе се връщам,

онези мигове не ще забравя, знам,

те като лято след пролет се завръщат

и всеки път наново заживявам там.

Когато първа глътка въздух съм поел

и топъл слънчев лъч погалил ме нежно,

аз знам, че най-ценното от тебе съм взел,

мой роден край, в мен ще те кътам вечно.

Златко Станоев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0