Роден край

Poesía » De amor

1.8K 0 1

Красиви детски спомени в мен живеят,

за къща родна, сгушена до три тополи,

за тучни ливади - там щурчета пеят

и поля безкрайни със жита наболи.

Безгрижно детство, все към тебе се връщам,

онези мигове не ще забравя, знам,

те като лято след пролет се завръщат

и всеки път наново заживявам там.

Когато първа глътка въздух съм поел

и топъл слънчев лъч погалил ме нежно,

аз знам, че най-ценното от тебе съм взел,

мой роден край, в мен ще те кътам вечно.

Златко Станоев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Далеч от Родината, черпиш сили от детството и песните.
Скрих този стих в сърцето си.
http://www.youtube.com/watch?v=wJAAK8Xzk78

2011-01-27T04:36:05+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0