Роден край

Poetry » Love

1.8K 0 1

Красиви детски спомени в мен живеят,

за къща родна, сгушена до три тополи,

за тучни ливади - там щурчета пеят

и поля безкрайни със жита наболи.

Безгрижно детство, все към тебе се връщам,

онези мигове не ще забравя, знам,

те като лято след пролет се завръщат

и всеки път наново заживявам там.

Когато първа глътка въздух съм поел

и топъл слънчев лъч погалил ме нежно,

аз знам, че най-ценното от тебе съм взел,

мой роден край, в мен ще те кътам вечно.

Златко Станоев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Далеч от Родината, черпиш сили от детството и песните.
Скрих този стих в сърцето си.
http://www.youtube.com/watch?v=wJAAK8Xzk78

2011-01-27T04:36:05+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0