Роден край

Poetry » Love

1.8K 0 1

Красиви детски спомени в мен живеят,

за къща родна, сгушена до три тополи,

за тучни ливади - там щурчета пеят

и поля безкрайни със жита наболи.

Безгрижно детство, все към тебе се връщам,

онези мигове не ще забравя, знам,

те като лято след пролет се завръщат

и всеки път наново заживявам там.

Когато първа глътка въздух съм поел

и топъл слънчев лъч погалил ме нежно,

аз знам, че най-ценното от тебе съм взел,

мой роден край, в мен ще те кътам вечно.

Златко Станоев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Далеч от Родината, черпиш сили от детството и песните.
Скрих този стих в сърцето си.
http://www.youtube.com/watch?v=wJAAK8Xzk78

2011-01-27T04:36:05+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9