5 мая 2015 г., 20:15

Роден край

3.7K 0 2

         Акростих

 

Роден край, красив и свиден!

Обичам твоите гори,

дъхави цветя омайни,

езера с води кристални,

ниви със житата златни.

 

Кокиче бяло срамежливо,

росна шарена иглика,

ален мак в поле широко,

изгреви и залези лъчисти.

 

Люляци цъфтят уханни.

Южняк ги нежно гали,

бухнали във цвят градини.

Изворите твои бистри

морно чело ми хладят.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нямаше как да сложа там Й, йизгреви не ми хареса.
  • Хубаво стихотворение.Акростихът ти е сполучлив.
    Роден край любим - това е изречението.
    Само, че "Край" - завършва с "Й", а не с "и"
    Поздравление и хубава вечер!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...