5 мая 2015 г., 20:15

Роден край

3.7K 0 2

         Акростих

 

Роден край, красив и свиден!

Обичам твоите гори,

дъхави цветя омайни,

езера с води кристални,

ниви със житата златни.

 

Кокиче бяло срамежливо,

росна шарена иглика,

ален мак в поле широко,

изгреви и залези лъчисти.

 

Люляци цъфтят уханни.

Южняк ги нежно гали,

бухнали във цвят градини.

Изворите твои бистри

морно чело ми хладят.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нямаше как да сложа там Й, йизгреви не ми хареса.
  • Хубаво стихотворение.Акростихът ти е сполучлив.
    Роден край любим - това е изречението.
    Само, че "Край" - завършва с "Й", а не с "и"
    Поздравление и хубава вечер!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...