Акростих
Роден край, красив и свиден!
Обичам твоите гори,
дъхави цветя омайни,
езера с води кристални,
ниви със житата златни.
Кокиче бяло срамежливо,
росна шарена иглика,
ален мак в поле широко,
изгреви и залези лъчисти.
Люляци цъфтят уханни.
Южняк ги нежно гали,
бухнали във цвят градини.
Изворите твои бистри
морно чело ми хладят.
© Василена Т All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
