5.05.2015 г., 20:15

Роден край

3.7K 0 2

         Акростих

 

Роден край, красив и свиден!

Обичам твоите гори,

дъхави цветя омайни,

езера с води кристални,

ниви със житата златни.

 

Кокиче бяло срамежливо,

росна шарена иглика,

ален мак в поле широко,

изгреви и залези лъчисти.

 

Люляци цъфтят уханни.

Южняк ги нежно гали,

бухнали във цвят градини.

Изворите твои бистри

морно чело ми хладят.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямаше как да сложа там Й, йизгреви не ми хареса.
  • Хубаво стихотворение.Акростихът ти е сполучлив.
    Роден край любим - това е изречението.
    Само, че "Край" - завършва с "Й", а не с "и"
    Поздравление и хубава вечер!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...