17 янв. 2010 г., 23:19

Роден край

4.6K 0 1

Там, където се родих и писах

стихове за живота в този рай,

там, на двора под черешата –

там е моят роден край.

 

Там, под залеза на слънцето,

чаках с нетърпение тъмнината,

там сутрин в мъглата

търсех с поглед планината.

 

Из полята широки и зелени,

под всеки облак дъждовен,

там намерих незабравим,

неизлечим миг любовен.

 

Тук пак искам да дойда,

но времето не се връща,

да видя моя роден край,

да вляза в моята къща.

 

Там неусетно изникнаха

мечти и желания безкрай,

споменът ми ще ги запази –

и тях, и родния ми край.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно трогателно и... Продължавай да пишеш! Много ми хареса Шест от мен и мерси за коментара - "Браво! Продължавай!!!"

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...