17 янв. 2010 г., 23:19

Роден край

4.6K 0 1

Там, където се родих и писах

стихове за живота в този рай,

там, на двора под черешата –

там е моят роден край.

 

Там, под залеза на слънцето,

чаках с нетърпение тъмнината,

там сутрин в мъглата

търсех с поглед планината.

 

Из полята широки и зелени,

под всеки облак дъждовен,

там намерих незабравим,

неизлечим миг любовен.

 

Тук пак искам да дойда,

но времето не се връща,

да видя моя роден край,

да вляза в моята къща.

 

Там неусетно изникнаха

мечти и желания безкрай,

споменът ми ще ги запази –

и тях, и родния ми край.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно трогателно и... Продължавай да пишеш! Много ми хареса Шест от мен и мерси за коментара - "Браво! Продължавай!!!"

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...