Jan 17, 2010, 11:19 PM

Роден край

4.6K 0 1

Там, където се родих и писах

стихове за живота в този рай,

там, на двора под черешата –

там е моят роден край.

 

Там, под залеза на слънцето,

чаках с нетърпение тъмнината,

там сутрин в мъглата

търсех с поглед планината.

 

Из полята широки и зелени,

под всеки облак дъждовен,

там намерих незабравим,

неизлечим миг любовен.

 

Тук пак искам да дойда,

но времето не се връща,

да видя моя роден край,

да вляза в моята къща.

 

Там неусетно изникнаха

мечти и желания безкрай,

споменът ми ще ги запази –

и тях, и родния ми край.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно трогателно и... Продължавай да пишеш! Много ми хареса Шест от мен и мерси за коментара - "Браво! Продължавай!!!"

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...