Jan 17, 2010, 11:19 PM

Роден край

4.6K 0 1

Там, където се родих и писах

стихове за живота в този рай,

там, на двора под черешата –

там е моят роден край.

 

Там, под залеза на слънцето,

чаках с нетърпение тъмнината,

там сутрин в мъглата

търсех с поглед планината.

 

Из полята широки и зелени,

под всеки облак дъждовен,

там намерих незабравим,

неизлечим миг любовен.

 

Тук пак искам да дойда,

но времето не се връща,

да видя моя роден край,

да вляза в моята къща.

 

Там неусетно изникнаха

мечти и желания безкрай,

споменът ми ще ги запази –

и тях, и родния ми край.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно трогателно и... Продължавай да пишеш! Много ми хареса Шест от мен и мерси за коментара - "Браво! Продължавай!!!"

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...