24 дек. 2020 г., 14:16

Роден с мисия

1.4K 2 9

Роди се с мисия, за да умреш,

умря заради нас, за да живеем.

Вестта е избор на сърцето и стремеж

надеждата във мрака да изгрее.

 

Роди се и завинаги скова смъртта,

над нея Ти Си краен победител!

Дойде заради нас, позна целта,

Единствен на човеците Спасител!

 

Грехът преля във вулканичен взрив,

безчет нечестия и бунт човешки.

Срещу Създателя и Съдията Справедлив,

човекът смело гледа със насмешка.

 

Отхвърлил Неговия гняв свещен

и наказанието за греха със смърт и ад,

безумно храбър с лик обожествен,

очите му пропускат времето да прочетат.

 

В мигът, във който Съдията Вечен

присъдата ми справедливо прогласи:

„Ти трябва да умреш“. Към мен потече  

вестта: „За твоя грях Иисус с кръвта си заплати“.

 

Роди се с мисия, за да умреш,

умря заради нас, за да живеем.

Вестта е избор на сърцето и стремеж

надеждата във мрака да изгрее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавите думи и подкрепа, Албена!
  • Прекрасно е, Мария! Успех в конкурса!
  • Благодаря, скъпа Руми! Присъствието ти винаги ми носи много радост и насърчение да продължавам да пиша.Честито Рождество Христово и на теб!
  • Каквото и да кажа, ти си го изразила вече по възможно най-добрият начин, а аз гласувам за този стих без грам колебание! Честито Рождество Христово, скъпа Мария! Прегръщам те! ♡♡♡
  • Благодаря, Мария!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...