24.12.2020 г., 14:16

Роден с мисия

1.4K 2 9

Роди се с мисия, за да умреш,

умря заради нас, за да живеем.

Вестта е избор на сърцето и стремеж

надеждата във мрака да изгрее.

 

Роди се и завинаги скова смъртта,

над нея Ти Си краен победител!

Дойде заради нас, позна целта,

Единствен на човеците Спасител!

 

Грехът преля във вулканичен взрив,

безчет нечестия и бунт човешки.

Срещу Създателя и Съдията Справедлив,

човекът смело гледа със насмешка.

 

Отхвърлил Неговия гняв свещен

и наказанието за греха със смърт и ад,

безумно храбър с лик обожествен,

очите му пропускат времето да прочетат.

 

В мигът, във който Съдията Вечен

присъдата ми справедливо прогласи:

„Ти трябва да умреш“. Към мен потече  

вестта: „За твоя грях Иисус с кръвта си заплати“.

 

Роди се с мисия, за да умреш,

умря заради нас, за да живеем.

Вестта е избор на сърцето и стремеж

надеждата във мрака да изгрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи и подкрепа, Албена!
  • Прекрасно е, Мария! Успех в конкурса!
  • Благодаря, скъпа Руми! Присъствието ти винаги ми носи много радост и насърчение да продължавам да пиша.Честито Рождество Христово и на теб!
  • Каквото и да кажа, ти си го изразила вече по възможно най-добрият начин, а аз гласувам за този стих без грам колебание! Честито Рождество Христово, скъпа Мария! Прегръщам те! ♡♡♡
  • Благодаря, Мария!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...