1 июл. 2019 г., 09:56

Родена

784 12 31

Колко много животът поиска,

колко малко успях да му кажа...

Не защото не ми вече стиска,

но какво, на кого ще докажа -

че Земята отглежда небето,

че е второто Слънце Луната,

че не може да лъжеш сърцето,

там на огън кове се душата.

По-гореща от лавата дважди,

на живота, човешката рана.

Драска въздуха с пепел и сажди

и наточва желязо в стомана!...

Отдих. Полъх. Ще бъда прашинка.

Възраст нямам. Това е предание.

А усмивка рисува тръпчинка.

Дар красив е. И женско създание.

Днес заменям мечти за проблясък!

И за шепи водица студена...

ще измия очите до блясък -

най-щастлива, че пак съм родена!

 

Да ми е честит рожденият ден! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз ще се опитам да не го пропусна Благодаря ти, Кириле!
  • Всяка година поглеждаме назад, оглеждаме себе си - кога критично, кога не толкова. А ти го правиш по един невероятен начин... и ще се опитам да не пропусна следващия ти рожден ден!
  • Г-н Пенев, приемам коментара като поздравление за рожденния ми ден и една звезда ми стига, а ти ми сложи толкова много ... Благодаря ти от цялото си сърце! Много се радвам, че съм докоснала твоето!
  • Остави ме без думи. Разби плочкиjе. Счупи правилата .Изкърти всичко що може да се изкърти. Извади ми сърцето и на показ го остави . Откъде се роди този епос не знам. С една дума невероятно е , невероятна си ти.
  • Няма закъснели, такива хубави пожелания никога не отказвам...и с повод, и без повод. Благодаря ви, Керанка и Пепи! И на вас здраве и вдъхновение!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...