Родена
Колко много животът поиска,
колко малко успях да му кажа...
Не защото не ми вече стиска,
но какво, на кого ще докажа -
че Земята отглежда небето,
че е второто Слънце Луната,
че не може да лъжеш сърцето,
там на огън кове се душата.
По-гореща от лавата дважди,
на живота, човешката рана.
Драска въздуха с пепел и сажди
и наточва желязо в стомана!...
Отдих. Полъх. Ще бъда прашинка.
Възраст нямам. Това е предание.
А усмивка рисува тръпчинка.
Дар красив е. И женско създание.
Днес заменям мечти за проблясък!
И за шепи водица студена...
ще измия очите до блясък -
най-щастлива, че пак съм родена!
Да ми е честит рожденият ден!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Благодаря ти, Кириле!
