Родена бях...
Като грешница потънала във срам,
на себе си отдавна неприличам.
В очите със изгаснали слънца,
със призраците вечер скитам.
Нося аромата на тамян.
Във пазвата стихия крия...
Като демон-стар, необуздан,
болката на едри глътки пия.
Родена бях да нося светлина..,
но мрак във вярност ми се врече!
Превърнах се във капчици вина
и споменът за мен отнесох надалече.
И в сляп, недъгав ден разбрах,
че с "нищо" лесно се живее..
Да бъда себе си избрах!
Да съм друга не умея вече!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Електра Все права защищены
