Родена бях...
Като грешница потънала във срам,
на себе си отдавна неприличам.
В очите със изгаснали слънца,
със призраците вечер скитам.
Нося аромата на тамян.
Във пазвата стихия крия...
Като демон-стар, необуздан,
болката на едри глътки пия.
Родена бях да нося светлина..,
но мрак във вярност ми се врече!
Превърнах се във капчици вина
и споменът за мен отнесох надалече.
И в сляп, недъгав ден разбрах,
че с "нищо" лесно се живее..
Да бъда себе си избрах!
Да съм друга не умея вече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Електра Всички права запазени
