empousa5 (Електра)
30 281
4.07.2018 г., 23:37 ч.

Родена бях... 

  Поезия
1507 6 10

Като грешница потънала във срам,

на себе си отдавна неприличам.

В очите със изгаснали слънца,

със призраците вечер скитам.

 

Нося аромата на тамян.

Във пазвата стихия крия...

Като демон-стар, необуздан,

болката на едри глътки пия.

 

Родена бях да нося светлина..,

но мрак във вярност ми се врече!

Превърнах се във капчици вина

и споменът за мен отнесох надалече.

 

И в сляп, недъгав ден разбрах,

че с "нищо" лесно се живее..

Да бъда себе си избрах!

Да съм друга не умея вече!

© Електра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изборът има много лица...
  • Здравей, Велин! И аз се радвам, че не си ме забравил въпреки дългото ми отсъствие. Благодаря за милите думи под стиховете ми!
  • Здравей, Демонче! Радвам се да те видя отново! Силен изразителен стих, портретна изповед.
  • Много благодаря на всички, които прочетоха, оцениха и коментираха! Признателна съм Ви!
  • Силен заряд, не приставай на мрака!
  • Хубаво!
  • Изливането на такъв емоционален заряд няма как да не ме накара да прочета и коментирам. Много ми хареса! Благодаря ти за удоволствието!
  • Поздравления застрахотния стих...
  • "на себе си отдавна неприличам" - хареса ми ритъма и сливането на частицата не с приличам.
    Но - отделно от техническата страна ми хареса чувството, с което е изригнало това стихотворение. По-различно е от досегашните.
    Поздрави.
  • Точно такова стихотворение ми се четеше тази вечер - огнено и истинско. Поздравление!

    П.П. Може би последният ред на финалния куплет би спечелил при инверсията в "умея вече".
Предложения
: ??:??