dansyto (Данаил Таков)
816 3638
27 сент. 2020 г., 06:30

Родина 

  Поэзия
404 2 5

Българийо, ти жива ли си още,

тупти ли в теб сърце като юмрук?

Спокойна ли си в лунните си нощи,

препускаш ли във дните с устрем луд?

 

Мечтае, знам, душата ти за радост,

за песните, родени в твойта плът?

Намираш ли във тебе сили, младост,

посока пред която има път?

 

Макар да си потъпквана, ругана,

оставаш наша майчица... докрай!

Прости ни незарасналите рани,

безумци сме, а ти - невиждан рай!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Теди, Деа, Скитница, Ели! Родина...❤️❤️❤️
  • Прекрасен стих! Дани, поздравявам те! Да бъдем оптимисти за бъдещето!
  • Рай е! Само да можем да го съхраним! Много ми хареса!
  • Наистина е Рай...
  • Майчица България дори да сме безумни, продължава да ни изхранва със земния си рай. Четох някъде една легенда за България, че когато Бог е раздавал земя на народите, не е останало нищо за българите, защото те закъснели, не били на опашката пред Бог и той раздал всичко. Но по напуканите им ръце и обветрените лица разбрал, че са работили и затова не са успели да стигнат до Него навреме. И Той решил, че няма да ги лиши от земя и ще им даде късче от своята райска градина.
    Нарекъл късчето България и затова Бог обича българите!🇧🇬🌞
Предложения
: ??:??