Родина
Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост,
за песните, родени в твойта плът?
Намираш ли във тебе сили, младост,
посока пред която има път?
Макар да си потъпквана, ругана,
оставаш наша майчица... докрай!
Прости ни незарасналите рани,
безумци сме, а ти - невиждан рай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
