Прелестна си, моя Родино!
Планини и езера с небето се сливат.
Полята в чудни багри преливат.
Вакли стада по тебе препускат на воля,
а ручей бистри, прерасли в реки, земята ти порят.
Красива си, моя Родино!
Напролет, когато всичко се събужда за живот,
като в райска градина природата цъфти и пее,
а лястовица, дошла отдалеч, на клонче се люлее.
Весел щъркелът в блатото трака,
а кукувица се обажда от шубрака.
Хубава си, моя Родино!
Обичам горещото ти лято,
пленява ме полето, станало жълто злато.
Комбайнери уморени чела как изтриват
и в хамбарите едро жито наливат.
Прелестна си, моя Родино!
Наесен, когато завалят първите листа
и земята се покрие с цветно одеяло,
когато слънцето уморено грее,
когато гроздето медоносно жълтее
и руйно вино в бъчвите се лее.
Вълнуваща си и на зима,
щом всичко побелее,
когато пухкави облаци от сняг
затрупат пътища и къщен праг.
И сгушени до топлата камина,
ще чакаме да дойде новата година;
и отново всичко пак да се повтори,
да бъде пролет многоуханна,
лято горещо и богато,
есен златна, плодородна,
зима мека и добра.
За това копнея си сега,
моя прекрасна Родино!
© Славка Григорова Все права защищены
От родолюбка.
Поздрав, Славе!