Прелестна си, моя Родино!

Планини и езера с небето се сливат.

Полята в чудни багри преливат.

Вакли стада по тебе препускат на воля,

а ручей бистри, прерасли в реки, земята ти порят.

Красива си, моя Родино!

Напролет, когато всичко се събужда за живот,

като в райска градина природата цъфти и пее,

а лястовица, дошла отдалеч, на клонче се люлее.

Весел щъркелът в блатото трака,

а кукувица се обажда от шубрака.

Хубава си, моя Родино!

Обичам горещото ти лято,

пленява ме полето, станало жълто злато.

Комбайнери уморени чела как изтриват

и в хамбарите едро жито  наливат.

Прелестна си, моя Родино!

Наесен, когато завалят първите листа

и земята се покрие с цветно одеяло,

когато слънцето уморено грее,

когато гроздето медоносно жълтее

и руйно вино в бъчвите се лее.

Вълнуваща си и на зима,

щом всичко побелее,

когато пухкави облаци от сняг

затрупат пътища и къщен праг.

И сгушени до топлата камина,

ще чакаме да дойде новата година;

и отново всичко пак да се повтори,

да бъде пролет многоуханна,

лято горещо и богато,

есен златна, плодородна,

зима мека и добра.

За това копнея си сега,

моя прекрасна Родино!