Родино
Родино
Певците ти задавиха се с вино
Поетите останаха без глас ,
И стана тихо, мила ми Родино,
И нещо свято счупи се във нас .
По стремето ти кой ли не те яхна,
Предатели обикновени и глупци
А ти за нас си все така прекрасна
И ако можеш, моля те прости.
Наивни бяхме дявол да го вземе
Повярвахме във лъскави лъжи
И стана тъй че българското племе
Изчезна някъде и се стопи .
И що да сторим, мъченицо свята
Да се помолим или замълчим
Децата ни заминаха нататък
А ние ... ще те отстоим .
Не ще посмеят прилепите черни
да пият кръв от твойта жива плът
и нека , нека сме последни
загинали за теб в последен път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Паничаров Все права защищены
