Къде си се родила ти,

в безкрайните, незнайни долини?

Нали обеща да бъдеш в наши бъднини,

но сега защо проливаш поройни сълзи?

Откъде си дошла, коя си, не те познавам,

не зная дори и твоето име.

Човек ли си, но едва ли,

но всички те наричат „мойто либе.”

Казват, че си била родина

и в теб се е родила всяка човешка сълза.

Ала дали мен в теб ме има,

или съм скитник без приятел, дом, роднина.

В теб оставили всички мечти,

всички грешки, всички прошки.

Хора земни, постъпки нечовешки,

грешки, понякога непростими.

Завърне ли се при тебе някой,

радва се като мъничко дете.

Нали ти си мястото, където

утеха намира всяко човешко сърце.

Милан Милев

26.10.2010