26 oct 2010, 20:44

Родино моя

  Poesía
1K 0 1

Къде си се родила ти,

в безкрайните, незнайни долини?

Нали обеща да бъдеш в наши бъднини,

но сега защо проливаш поройни сълзи?

 

Откъде си дошла, коя си, не те познавам,

не зная дори и твоето име.

Човек ли си, но едва ли,

но всички те наричат „мойто либе.”

 

Казват, че си била родина

и в теб се е родила всяка човешка сълза.

Ала дали мен в теб ме има,

или съм скитник без приятел, дом, роднина.

 

В теб оставили всички мечти,

всички грешки, всички прошки.

Хора земни, постъпки нечовешки,

грешки, понякога непростими.

 

Завърне ли се при тебе някой,

радва се като мъничко дете.

Нали ти си мястото, където

утеха намира всяко човешко сърце.

Милан Милев

26.10.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....